Разпределената информационна система WWW дава достъп до документи по целия свят. Мултимедийната реализация на голяма част от тях ги прави особено атрактивни за преглед на нови филми, нова музика, графика, анимация и много други неща. Достъп до най-горещите новини на деня, възможност за търсене и намиране на техническа, научна, юридическа, икономическа, спортна и всякаква друга информация са предимства, които не са постигани до сега с други средства. Internet е компютърна мрежа появила се като понятие преди около 20 години по един проект на военното ведомство на САЩ в опит да бъде създадена мрежа, свързваща компютърните мрежи на военните бази. Експерименталната мрежа е носела наименованието APRAnet с предназначение да обслужва изследователската работа на военни и граждански институти и по-специално разработването на мрежа.
За да се изпрати едно съобщение по мрежата, компютърът-подател трябва да "постави" своите данни в своеобразен "плик", наречен Internet Protocol (IP), където са записани адресите на подателя и получателя. Създаването на протокола TCP/IP е резултат от проекта, финансиран от американската агенция за авангардни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency - APRA). През 1992 обаче, Тим Бърнърс Лий и други изследователи спомогнали за създаването на Web, коjто позволявал на  потребителите да “сърфират” из Интернет, без да е необходимо да знаят сложни команди. В следващите години Web браузърите, като Microsoft Internet Explorer, направили Web още по лесен и по-мощен. Ключът за създаването на Web бил хипертекстът – метод за свързване на блокове, или “страници”, с данни, който бил изобретен през 60-те. Но едва през 90-те Бърнърс Лий и неговите колеги приложили концепцията за хипертекста в Интернет посредством това, което нарекли HTTP (Hypertext Transfer Protocol). А чрез HTTP се е родил и World Wide Web.

WWW като такава съществува от началото на 90-те години. Комбинирането на текст, образ (статичен или динамичен) и звук търпи бързо еволюционно развитие в рамките на последните няколко години. Сайтовете в мрежата се развиват едновременно в две насоки:
  подобряват се техническите възможности на браузърите и се появяват много нови изразни средства (анимиран GIF, CGI, Java, Real Audio, Real Video, Flash и др.);
  променя се разбирането на дизайнерите за начините, по които да се представя информацията.

 Именно информацията стои в центъра на вниманието още от създаването на първите Web сайтове - всички мислят как тя да бъде представена по-интересно, какви графични решения ще впечатлят потребителя и ще пояснят съдържанието. Това води до използването на все повече графики, скриптове, вграждащи се елементи и т.н. при изработването на Web страниците.

 Докато за разграничаването на първо и второ поколение сайт по-определящи се оказват разликите в използваните изразни средства, то за появата на трето поколение започва да се говори тогава, когато дизайнерите променят своя начин на мислене.

 Първо поколение Web-дизайн:
 Първо поколение сайтовете са предимно текстови, линеарни, напомнящи доста на страници от книга, в най-добрия случай с илюстрации. Те включват таблици, хоризонтални разделители, евентуално фон.

 Второ поколение Web-дизайн:
 Второто поколение в дизайна на сайтове преминава към частични графични решения. Сайтовете преживяват бум в употребата на бутони, заместващи текстовите линкове в менютата. Навлизат в употреба фреймовете и ярките фонове, както и анимираните елементи с монотонно повтарящо се действие. Думите се заместват от икони и меню бутони. Информацията следва строга йерархия.

 Третото поколение Web-дизайн
Характеризира се с това, че дизайнерите започват да мислят за хората, които четат информацията, а не за самата информация. Търси се такова структуриране, което да отговаря на нуждите и интересите на потребителя, като това се съчетава с един лек и в същото време изискан графичен дизайн. Внимателно се определя позицията и връзката между всички елементи в страниците, като се използват много визуални ефекти и метафори, които да направят посещението на сайта приятно преживяване от първата до последната прочетена страница.

 Дизайнът при трето поколение Web е стилен, не e дразнещ, с преобладаваща графика. Навигацията в самия сайт е интуитивна и лесна. Бутоните съществуват, но не се натрапват. Те се сливат и допълват графичния дизайн на сайта, реагират с промяна на цвета, или появата на кратко обяснение за линка, накъдето водят.
 Като цяло контролът от страна на дизайнера при трето поколение сайтове е много по-голям. Търси се баланс между съдържание и представяне, структура и дизайн. Използваните метафори и визуални теми съпровождат посетителя при всяка негова стъпка в сайта. Създаването на подобни сайтове е предизвикателство: то е трудно, изисква време и чувство, обвързване не с технологията, а с усещането.

 Съвременният потребител е капризен - той "прескача" от сайт на сайт, не иска да чака, трудно е да се привлече интересът му. Затова налагаща се тенденция е сайтовете да се правят с атрактивни входящи точки, чието зареждане отнема  много малко време (не повече от 10 секунди). Ако дизайнерът желае да сложи по-голям обем за начало, то необходимо е появата на нещо малко, което да задържи вниманието до зареждането на пълната версия. Размерите на страниците са ограничени или плуващи, с добре обмислено взаимно разположение на елементите, с оглед еднаквото изобразяване на различни монитори, с различна разделителна способност и цветови настройки.